Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Пътен полицай в Дъблин спрял пиян шофьор малко след полунощ.
- Извинете, господине - като надникнал през прозореца на колата, казал полицаят. - Пили ли сте?
- Естествено - отвърнал шофьорът. - По обяд обърнах пет половинки гинес с приятелите си, после се прехвърлих в бара на ОМали и цял следобяд пих уиски с бира за разредител. После ударих шест двойни брендита и накрая изпих няколко чаши с едни стари приятели, просто за компания. След това закарах един от приятелите си вкъщи и изпих няколко кутии бира там, защото не беше учтиво да му откажа.
- Разбирам - казал полицаят. - Боя се, че ще трябва да ви помоля да слезете от колата и да надуете балона.
- Защо? - попитал пияният. - Не ми ли вярвате?