Един дядо на възраст решил да се заиграе с бабата си, но инструмента не работел и решил да я заведе на ресторант.
Поръчал кебапчета и подал на келнера едно пакетче с прахче:
- Това го дай на готвача да го сложи в каймата.
Донесли на бабата порцията, но на дядото нещо се бавела. Изведнъж пристигнал готвачът, зачервен и ...запъхтян:
- За кого бяха кебапчетата с прахчето?
- За мен - казал дядото.
- Тогава ела си ги опечи, че от половин час аз ги слагам на скарата, а те се изправят нагоре.
Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си.
Жега… Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце…
Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката.
Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя."
Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва:
- Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!