Час пик. Трамвай всеки момент ще се пръсне по шевовете от голямото количество хора в него. Извднъж ватманът спира рязко. Жена се опитва да се хване за нещо и без да иска хваща стоящият до нея мъж за атрибутите.
- Оле, извинявайте много!
- А-а-а, не! Аз съм шахматист. Ние имаме такава традиция: хванеш ли нещо - играеш.
Един цигулар върви през пустинята. Вижда, че насреща му идва лъв и уплашен си мисли: "Край! Нищо не мога да направя, освен предсмъртно да си посвиря". Взел цигулката и с разтреперани ръце засвирил. Лъвът се оказал музикален. Полегнал, заслушал се и даже си тактувал с опашката. След малко се задава втори лъв. Първият му казва:
- Ш-ш-ш-т! Лягай и слушай! Човекът свири като Паганини! Факир е!
Вторият лъв също се заслушал. Дошли трети и четвърти лъвове, чували как свири цигуларят и се заслушвали.
По едно време идва престарял лъв и без да се огледа, направо скача и излапва цигуларя.
Всичките лъвове скачат:
- Ей, к’во направи бе! Що го изяде!
- К’во, к’во? Нещо недочувам...