Приели една девойка за студентка в София. На тръгване за столицата майка й казала:
- Дъще, да внимаваш много! Защото щом идеш в София, веднага ще се намери някой, който най-напред ще те заведе на кино, после - на ресторант, след това ще те отведе в квартирата си и ще се качи на теб и тогава майка ти ще плаче!...
Минали два-три месеца и дъщерята си дошла във ваканция. Майката веднага я попитала:
- Дъще, как е по София?
- Мамо - отговорила студентката - стана точно така, както ти каза! Веднага, щом отидох в София, се намери един, който най-напред ме заведе на кино, после на ресторант, после ме отведе в квартирата си, но когато поиска да се качи на мен, аз се сетих за твоите думи и си рекох: "Защо да плаче моята майка? Нека да плаче неговата майка!" И се качих аз на него!...
Професор обяснява на студентите си:
- Значи, за по-нагледен пример, представете си едно стъклено кълбо. Е, разбира се, може и да не е стъклено. Всъщност, може да се мине и без кълбо...