На един човек му се ходило по голяма нужда, но нямало свободна тоалетна. Намерил сянка зад църквата и тъкмо се надупил, миряните започнали да прииждат на литургия. Погледнал - нагоре върви гръмоотвод. Посеркото бил на зор и без да му мисли се покатерил на църковния покрив. Блаженно свалил панталона и започнал да се облекчава. За късмет една от керемидите липсвала и ароматния товар попаднал точно в отверстието. В този съдбовен момент попът общувал с Бога:
- Дядо Боже каквото ни дадеш, това ще ядем.
Потресът у мирянските души бил кански, кога в ръцете на дядо поп пльоснала зловонната манна небесна...
По плановете на Господ продължителността на живота на "човека" трябвало да бъде 20 години. Но човека не бил доволен и помолил Господ да удължи живота му. Господ помислил, помислил и накрая се съгласил. За тази цел взел по малко от живота на коня, кучето, магарето, свинята... и така удължил продължителността на живота на човека.
Именно поради тази причина човек живее като "човек" 20 години. След това работи като магаре, поти се като кон, яде като свиня, живее като куче... и така до 120 години (за да може да си плати всички дългове).