Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже.
На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче.
На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие.
Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока.
Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах.
Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици.
На едно младо семейство му се родило бебе. Всяка вечер при къпане, измервали температурата на водата с термометър. Но една вечер жената(блондинка) изпуснала термометъра и той се счупил. Съпругът й я накарал да отиде до пощата и да пусне телеграма на свой приятел лекар, да им изпрати своя термометър за да могат да измерват температурата на водата, когато къпят бебето. Съпругът написал следната телеграма: Докторе, дай твоя термометър да мерим температурата на водата, когато къпем бебето, че моят се счупи, а жената не ще с пръст да пробваме водата."
Блондинката отива в пощата, подава телеграмата, но след малко жената зад гишето и я връща и казва:
- Не мога да пусна толкова дълга телеграма! Та това е цяло писмо. Съкратете я на половина.
Вечерта докторът получава следната телеграма. "Докторе дай твоя, че моят се счупи, а жената не ще с пръст".