Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче.
- Защо плачеш?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Гледай го ти! - казал лъвът и продължил. Среща вълка - и той плаче.
- Какво ти се е случило?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Виж го ти хитрецът!
Продължил нататък и среща мечката - също плаче.
- Какво е станало, защо плачеш Мецо?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- И тебе ли? Ще я видим ние тая работа!
Продължил нататък лъвът и гледа - заекът стои до една дупка и мисли.
- Абе Зайо, ти цялата гора си наебал - бива ли такива работи?
- Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, защото са ми къси лапите...
- Къде, къде - казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи...
- Ах ти хитър заек!
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си:
- Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш - твоя си работа...
Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян:
- Ох, едва се оправих - хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!