Някакъв щял да става баща за първи път. Чакал човека в чакалнята, минал се час, два, три... хвърчат някакви сестри на горе и на долу, никой не му обръща внимание. Човека се съдрал от притеснение, опитал се да попита една от сестрите но не получил никаква информация.
Накрая, почти съсипан от нерви, към 3 сутринта излиза един засмян и дружелюбен доктор.
- Ама, ама... това моето дете ли е? -попитал щастливия баща.
- Дааа - отвърнал засмения доктор.
Понечил човека да си вземе детето но точно в мига преди доктора да му го подаде - ФРАС! и му размазал главата в стената.
- Ама, ама... защо??? - успял да изломоти в ужас бащата.
- Хе, хе, майтап бе - потупал го дружески доктора - беше мъртво родено.
Идва Дейвид Копърфилд (фокусника) на турне в България, с кораб от Турция. И започнал да се фука още на митницата:
- Моля паспорта за проверка.
Оня закатава ръкавите и изважда паспорта си от въздуха. Митничаря - нула внимание.
- Имате ли багаж?
Вади кърпа от джоба, размахва я и се появяват куфари. На митничаря не му пука - започва да рови в тях. Фокусникът се ядосал, помахал към кабинката и тя изчезнала. Тогава митничарят се подразнил:
- Абе момче, я аз да ти покажа един фокус. Виждаш ли оня кораб с рафинирана захар? - извадил печата и го ударил върху някакъв документ - А сега захарта е нерафинирана!