Върви един човек по пътя и непрекъснато си повтаря „Ай стига бе“.
Насреща му върви друг човек. Гледа, слуша и накрая решил да попита защо онзи си повтаря непрекъснато „Ай стига бе“.
— Остави! – отговорил първият. Дъщеря ми се омъжи за негър.
— Не е толкова голяма беда. – казал вторият. – Любов. Случва се.
— Да ама първото дете се роди черно.
— Е, какво да се прави, по-силна черната кръв – ражда се черно дете.
— Да, ама второто дете се роди бяло.
— Еее… случва се и така, сега пък бялата кръв е била по-силна и се е родило бяло дете.
— Да ама третото излезна черно-бяло,черно-бяло, на раета.
— Ай стига бе…
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
Познал я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- МуУааахахахахаха аз не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Муаааахахахахах а аз съм кондуктора!