Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 19°
Свещеник се кара на ходожник, който прави стенописите в църквата: - Синко! Какво си нарисувал? Къде си виждал ангели с ботуши? - А вие, отче, къде сте виждали ангели без ботуши? - невъзмутимо отговаря художника.
Монаси 10,793 прегледа
Следващ →

Още вицове

Ахмед отива при доктора: -Докторе много деца имам а ми се прави секс, кажете какво да правя, изпишете ми нещо да си спра белтъка. -Ето тук едно лекарство има, значи струва 50 лева. -ААААА докторе от къде да взема толкова пари. -Ами като нали там преди да го хвърлиш си го извади. -Е баш тогава докторе не мога. -Ахмете , Айшето косми под мишниците има ли. -ООО докторе битер гора е. -Значи преди да го хвърлиш и дръпваш един косъм и тя сама ще се дръпне. След една седмица Ахмет дошъл и казал: -Докторе давай друго лекарство това свърши. Свикнал съм искрено да давам по мъничко от своето сърце, но често лошо го раздавам и после ги събирам по зрънце. Не ми тежи от тази теорема, че всеки гледа обич да краде, но ми тежи,ч е всеки алчно взема и нищичко не ще и да даде... Обява в пресата: Мога да давам уроци по френски, аритметика, латински. Изпитана методика. Но не искам. Телефон 2-11-11. Баща и син се връщат с влака в града. На главата на хлапето се кипри нова шапка и той непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да му прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо му свалил шапката и я мушнал в джоба си. Видя ли, Пешо? Колко ти приказвах да внимаваш. Сега няма шапка. Хлапето почнало да реве. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал: Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне. Така и направил, свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му седнал на седалката тържествуващо. Хлапето се изкефило много, спряло да плаче, отишло до прозореца, метнало шапката през него и се примолило: - Тате, тате моля те направи го пак! Шеф чукал секретарката си, но точно в този момент идва министърът на посещение във фирмата. Портиерът не успял естствено да го спре, но се обадил да предупреди шефа си. Той обул набързо панталона си, и за по-бързо наметнал секретарката с един чаршаф, докато тя лежала на дивана. - Здравейте Петров! А, какво става тука? - Господин Министре, нали разбирате. Секретарката е нещо болна, лошо й е, мерим й темпрратурата... - Това добре - казал министъра, като погледнал разкопчания му панталон. - Ама вземи й прибери поне термометъра...