Жена седи до леглото на умиращия си съпруг. Той я пита:
- Миме, помниш ли, когато ме взеха в армията, ти беше ли с мен?
- Да, скъпи!
- А помниш ли, когато ме уволниха от работа и няколко години не можах да си намеря нова, тогава ти беше ли с мен?
- Разбира се, скъпи!
- А помниш ли, когато ме прегазиха пиян и лежах в болницата три години. Ти и тогава ли беше с мен?
- (Плачейки) Да, мое съкровище!
- И сега, когато умирам ти седиш пак до мен. (Жената започва да ридае).
- Миме, мисля си, че ти ми носиш само нещастие! ...
В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде - чистота, тишина, спокойствие…
- Как сте го постигнали? - питат шашнати хората от комисията.
- Ами разделихме децата на групи. - обясняват учителките и повеждат комисията по коридора.
На вратите - надписи:
"Много добри деца".
"Добри деца".
"Не особено добри деца".
"Лоши деца".
"Много лоши деца".
"Ужасни деца".
"Безнадеждни деца".
"Иванчо".