Един черен жребец препускал през пустинята седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана:
- Искам да ме напоиш, да ме нагостиш и утре рано сутринта да ме събудиш защото бързам!
Барманът така и направил. Напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Конят се събудил, разплатил се с бармана и тръгнал на път.
Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал:
- Я какъв тъп барман! Събудил е друг кон!
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение.
Дядото задал въпрос:
- Колко е три плюс четири?
Иванчо сметнал на пръсти и отговорил:
- Седем!
Дядото:
- Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега!
Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете.
Дядото пита:
- Колко е пет плюс пет?
Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва:
- Единайсет!