Двете приятелки Тута и Пута били неразделни от деца. Замомили се те и Тута си хванала гадже. Завъртяла се една любов дива и Тута и гаджето решили да се женят. На церемонията в църквата Пута закъснявала. Тута застанала с младоженеца пред свещенника не я свъртало, защо закъснявала Пута?
Започнал попа да припява и да разменя коронките... и в този момент Пута лезнала. За да привлече вниманието на Тута, започнала да щрака с пръсти.
Тута зарадвана прошушнала на мъжа си:
- Путето ми щрака.
Попа я чул и без да промени гласа си казал:
- Щрака не щрака, до довечера ще почака!
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев:
- Нищо не казва, гада!
- А вие бихте ли го?
- Бихме го.
- А в бъчва с вода давихте ли го?
- Давихме го.
- Хм… Я му дайте да помирише партенките ми.
- Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!