Госпожа-другарката дала за домашно на учениците си да измислят три изречения с много чуство. В къщи Иванчо попитал майка си:
- Мамо, кажи ми три изречения с много чувство! - а тя се троснала:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го запомнил. Питал малкото си братче:
- Ей, братле, к`о гледаш? - а то казало:
- Тарзан по бели гащи.
Накрая той питал баща си, а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
На другия ден Иванчо отишъл на училище. Госпожата го вдигнала да си прочете изреченията, а Иванчо казал:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Госпожата го завела при директора. Той го питал:
- А бе, Иванчо, какво има в твоя мозък? - а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
Директора се възмутил:
- Ей, момченце, знаеш ли кой съм аз?
Иванчо го погледнал невинно и отвърнал:
- Тарзан по бели гащи.
Един козар си гледал стадото по балкана.Както си седял и си пийвал от ракийката му се доебало. Я рекъл той да хвана да си поеба някое младо козле, пък като си слезна утре, ще го набя и на жена ми. Но нали се бил напил и вместо някоя коза хванал козела за рогата и му го отпорил. Козелът така се уплашил, та си стиснал дупето здраво и побягнал към селото. Тича той и козарят след него чисто гол. Козелът бил с големи рога и той го държал здраво. Минали покрай две баби в края на селото. Но нали били кьорави, едната си свалила очилата и казала...
-Яаа, Пено, виж туй момче гащи на газа си нема, пак Харли Деивидсан кара...