Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 25°
Вечер в спалнята. Министърът - тумбест и нисък, е застанал гол пред огледалото. Повдига се на пръсти и се любува на външността си. После със съжаление казва: - Ех, още три сантиметра само и щях да съм като царя... - Да, бе! - процежда язвително съпругата му, - А с три сантиметра по малко щеше да си като царицата...
Политически 3,853 прегледа
Следващ →

Още вицове

Зет-хирург ще оперира тъст си. - За всеки случай да те подсетя, ако умра, тъща ти веднага ще дойде да живее при вас. Една лудница направила тест на лудите в нея и които го издържи го пускат да си ходи у дома. Накарали лудите да скачат в басейн и да казват "тик-так тик-так бум". Всички го изпълнили само един не. Ще го изпращат вече на автобуса и той вика: - Тик-так тик-так Бум! - Защо го каза тва бе? - Аз съм бомба със закъснител! - Никога не се жени заради парите! - съветва един баща сина си. - Независимо от високите лихви, един банков кредит излиза по-евтино. КРАСУТА ******** Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта, ф углидалуту са дзверя: Бря, чи красута! Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз. Смятай кат са начирвисам и са нагласа! Тъй пу нощник и търлици, с чорлава куса мязам кът на убавица ф профил и анфас. Дрямах начи и въртях са, цъках със изик, плюх са дан’ съ уручасам - тъй са възхитих. Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!? Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт! Съ умислих утведнъшки - как навън ш’въря? Момцити ку са натръшкат къту ма съзрът? С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка; с тос акъл зер за три патки, къту заблестъ... И къдет’ койт’ ма срещни - пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм тъквас! Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа и ми съй присънила буйна красута. Куркузъбел съм, туй ясну - ич дън мъ съзреш, щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш. Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж... Някуй тряа’ма ущипи! (пу вазможнус мъж!) Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!