Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас:
- Спирай коня!
- Ама защо… ама как… - спори известно време с гласа, но все пак спира.
- Слизай на земята.
Слиза.
- Взимай лопатата и копай.
Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато.
- Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката.
Отиват до реката.
- Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него.
Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас:
- Е, и сега?
- Егати кефа, слушай как бълбука само!
Един индианец се покръстил в християнската вяра.
Решил да си смени и името. Отива при отчето и му
казва:
- Отче, искам да си сменя името.
- Защо, чадо мое? Не го харесваш ли?
- Ами много е дългичко.
- И как се казваш, дете мое?
- Железният черен кон с много каруци, който пътува през планините и издава звуци.
- А как искаш да се казваш?
- Ту-тууууууу-Пуф-паф.