Тръгнала червената шапчица при баба си, вървяла, вървяла, пътят край няма.
Жега в тая гора, не се издържа. Отворила кошницата и вътре бутилка вино, глътка по глътка, изпила си всичко ( като добрите деца) и легнала да спи.
По едно време минала кравата и к’во да види - заспалата червена шапчица. Решила да й пръсне малко мляко в устата. Таман си надвесила вимето и шапчицата се събудила и погледнала нагоре и казала:
- Mомчета, един по един, ако обичате!
Човек влиза в заведение,което цялото било в лунички./нали се сещате-онези ситни бемчици,които някои хора имат по лицето си/Та всичко било на лунички-стените ,масите,столовете,чиниите,чашите,вилиците и лъжиците,абе всичко.Дошъл сервитьора-и той на лунички.Хората в заведението също били на лунички.Сервитьора попитал нашият човек:
- Какво ще желаете ,господине?
- Кафе и кола.Но може ли да ви задам един въпрос?
- Да ,разбира се.
- Това кафене да не би да е специално за хора с лунички?`Щото гледам навсякъде има...
- О,не ,не!Одеве един пиян се изсра на вентилатора.