Петък, 21 август 2026 | Димитровград 22°
Срещат се двама. Единият се оплаква: — Жена ми ми съсипа живота. И да дишам не ми дава! — А пък моята наопъки. Щом се прибера вкъщи и веднага вика: „Я ми дъхни!“.
Семейни 3,285 прегледа
Следващ →

Още вицове

Уолтър ЛипманНовините и истината не са едно и също нещо. - Татко, ти си роден във Варна, мама в Силистра, а аз в София, нали така? - Да, момчето ми. - Колко е хубаво, че успяхме да се срещнем! Местан: - Орех, какво ще правим, тези ни искат оставката? Орешарски: - Ще ги мотаме още месец, после влиза жандармерията и "Да разпускаме седянката"! Местан: - А аз какво да правя дотогава? Орешарски: - Ами премествай си го! - Хайде сега да видим, кои са Вашите вещи и кои моите казал митничар, надничайки в куфара на пътник. Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика: -Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва: -Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили! Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
Реклама — Зона 3 (728x90)