Бащата на малкия Иванчо се връща внезапно от командировка. Жена му лежи в кревата, завивката й до носа, зачервена и притеснена..
- Кво става жена?
- Мноого ми е зле. Ушите ми пищят, ускорен ми е пулса. Иди, моля те в аптекака и вземи нещо успокоително!
Тръгнал да излиза, погледнал в детската, Иванчо лежи в леглото. Шепне заговорнически на татко си:
- В гардероба е чичо Гошо..
Връща се баща му в спалнята, отваря гардероба - Гошо вътре между дрехите и му казва:
- Гоше, жена ми умира, а ти играеш на криеница с Иванчо..
Един човек излязъл на разходка и точно минавл през вратата, когато един глас в него се обадил:
— Спри! Опасност!
Човекът заковал на място и „прас“, пред него се разбила саксия. Учудил се той и продължил. Като пресичал улица, вътрешния му глас пак казал:
— Спри! Опасност!
Човекът спрял и една кола профучала на сантиметри от него. Той казал:
— Кой си ти, че два пъти вече ме спасяваш?
— Аз съм твоя вътрешен глас.
— Ами можеш ли да ми се покажеш ей тука, на ръката ми?
И хоп-едно мъничко човече се появило на дланта на човека и казало:
— Ето ме.
Човекът го смазал бързо с палеца си и казал:
— А къде беше като се жених, бе?