На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета.
- Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя.
- Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките.
- Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена.
Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала:
- Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.
Късно през ноща една жена върви сама по улицата. Много се страхува, защото пътят за дома й минава покрай гробищата. Колкото повече ги приближава, толкова повече се страхува. За щастие точно пред входа на гробищата среща мъж и започва настойчиво да го моли:
- Г-не, ще може ли да Ви хвана ръката докато преминем през гробището, защото много се страхувам?
- Щом така ще сте по-спокойна, разбира се. - казал мъжът и я прегърнал.
- Благодаря. А Вие не се ли страхувате?
- Сега не, но докато бях жив...