Една жена минава през парка. Изведнъж иззад храста:
- Стой!
Тя спира.
- Лягай!
Легнала.
- Пълзи!
Запълзяла.
И изведнъж чува до ухото си съчувствен глас:
- Госпожо, да не ви е лошо? Аз тука обучавам куче и ви гледам пълзите...
- Ще се ожениш ли за мен, скъпи?
- Ами виж какво, не мога, казват, че си имала твърде много мъже...
- Ама не ти ли харесва как готвя?
- Ооо, много ми харесва!
- Не ти ли харесва как чистя?
- Напротив страхотно чистиш, перфектна си... при теб е чисто като в операционна.
- Не ти ли харесва как посрещам гости?
- Превъзходна си.
- Да не би да не ти е добре в леглото?
- Какво говориш, с теб съм на седмото небе.
- Е, какво си мислиш, че всичко това съм го учила задочно ли?