Четвъртък, 20 август 2026
|
Димитровград
34°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.
Прочети още подобни вицове
15.02.2023
03.11.2021
11.06.2017
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Семейни
От хотелска стая се чуват стонове и пъшкания, после тишина, а след малко - гласове: - Аз се казвам Иван, а ти? - И аз!
Семейни
03.10.2017
3,393 прегледа
Следващ →
Още вицове
- А защо козела ви е без рога? - Козата ни е честна!
В края на XIX век младият физик Макс Планк отишъл при своя учител и му казал, че е решил да се занимава с теоритична физика. - Млади човече - отвърнал учителя, защо искате да зачеркнете живота си? Теоритичната физика в основни линии вече е завършена. Струва ли си да се захващате с такава безперспективна работа?
Отишъл Зайо Байо в "Плод и зеленчук" и попитал продавачката: - Имате ли 100 килограма моркови? - Нямаме толкова. На следващия ден Зайо Байо пак отишъл в магазина: - Имате ли 100 килограма моркови? - Нямаме толкова - казала пак продавачката. За трети път отишъл Зайо Байо до магазина: - Да имате 100 килограма моркови? - Да. Имаме - казала продавачката. - Малееее, как ще ги продадете!? - изхилил се заекът.
Компютърната мишка нощем събира трохичките от масата и ги крие в клавиатурата, прави си запаси за зимата!
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!