Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 24°
Димитровград България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: - Къде ли са? Може би в гората… - …в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца. - А може би са в къщата… - …в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца. - А може би са на полето? - …а може би са на полето, на полето… - А може и да са в кладенеца… - …а може би са на полето, на полето…
Петка и Чапаев 6,834 прегледа
Следващ →

Още вицове

Семейство бълхи излизат от театъра. Съпругът пита: - Скъпа, пеша ли ще се прибираме или предпочиташ да си хванем куче? Един си търсел деловодител. Най-добрият му приятел му предложил своя. След няколко дни двамата приятели се срещат: - Добре ли се справя новият деловодител? - Не! Уволних го! - Че защо?! Той беше добър деловодител. - Добър ли? Та той един прозорец не може да измие... Последен изпит.Студент влиза в залата половин час преди края на изпита и сяда да пише. Предава листа си доста след края на изпита. Професорът отказва да го приеме. Студентът пита ядосано: - Знаете ли кой съм аз? - Не знам и не ме интересува! - отговаря професорът. - Добре - казва студентът, пъха листа си някъде по средата на купчината с изпитните работи и излиза от залата. Пушач, пияница и наркоман умрели и попаднали на оня свят. Пушачът взел да разказва: - Братя, умрях в страшни мъки! Белият ми дроб беше станал на каша! Пияницата казал: - И аз умрях в мъки! Черният ми дроб беше станал на нищо. А наркоманът се хванал за главата: - Боже, боже, как съм се напушил! Вече и с умрели разговарям! Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.