Сряда, 26 август 2026 | Димитровград 29°

Разни

Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена. Мъжът: - Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща... - Какви неща? - пита жената. - Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се. - И кво? - И аз се помоли, а Господ му изпрати... - Какво му изпрати? - Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".
Оценка 4 от 2 гласа
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише: До: моята любяща съпруга Тема: пристигнах Дата: 7-ми септември, 2005 г. Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето. Послепис: Адски е горещо тук долу!
Оценка 0 от 0 гласа
Аврам среща стария си приятел Моше и му казва: - Моше, искаш ли да купиш от мен на половин цена голяма партида панталони - последен писък на модата? Чувайки "половин цена" и "последен писък на модата", Моше купува партидата без да се замисли, но след известно време забелязва, че всички панталони са само с един крачол. Пухтейки от възмущение, той притичва при Аврам и крещи: - Какво си ми продал? Невъзможно е да се обуят! - Моше, не забравяй, че ти ги продадох на половин цена! - Ах, да, действително. След няколко дни Моше среща Изи и със същия номер му продава цялата партида. После Изи я продава на Срули, Срули на Соломон, Соломон на Марк и т.н. Така панталоните в течение на две години преминават от един евреин в друг, докато един от тях - Яков - не решил да провери стоката преди да даде парите. Откривайки номера, Яков се възмущава: - Самуил, какво ми предлагаш? Не стават за продажба! - Как да не стават? За две години целият квартал забогатя от тях!
Оценка 5 от 3 гласа
Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи, качих се на джанката и започнах да бера ябълки - след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник, а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша, но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една желязна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и заради това цяло лято ходя с лепенка на корема.
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)