Петък, 21 август 2026 | Димитровград 22°
Димитровград България Светът Обяви Видео eTV

Любими Герои

На 14 април ти беше в трамвай #19 и слезе на “Ракова болница”. Беше облечена в зелена мини пола и бяла блузка. Аз, ако си спомняш те бях хванал за задника и си държах ръката там без да ми направиш забележка от площад “Славейков” до твоето слизане. Моля ти се обади ми се на телефон 43-42-41. Попитай за Борис Леяра. Ако се обади женски глас това е хазайката - кажи й че си ми братовчедка, ако се обади мъжки глас и не съм аз, то това ще бъде съквартиранта и на него може да му кажеш коя си. С обич те чакам.
Оценка 0 от 0 гласа
Чапай и Петка спорели кой повече издържа на болка. Накрая се хванали на бас за 5лв. взаимно да се опънат отзад един друг и да видят кой ще изохка от болка. Жребият отредил първо Чапай да изчука Петка. Започнал той, а Петка стиснал зъби и си мислел: - Aх да дойде моят ред, ще видиш ти. Свършил Чапай и Петка веднага му казал: - Дай сега е мой ред! А Чапай с доволна физиономия му отвърнал: - А бе, я ги вземи тия 5 лв. аз май няма да издържа на болката!
Оценка 0 от 0 гласа
Събуждам се, гледам спъ! Отварям хладилникъ, бобъ ври!Гледам под масата гледам над масата, масата я няма! Чувам скръц, скръц тя ръждата яде бравата. Излизам навънка гледам синджира ма лай, кучето го няма! Отивам до гаража ритам бласкам скачам тряскам вратата влизам то отключено ритам блъскам паля мотора, аз пеша. Стигам до една горичка дето няма дървета в нея един млад сляп старец чете изгорял весник на обратно. В него пишело куцият щял да гони влака да му смени гумата.
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!
Оценка 0 от 0 гласа
Един принц бил лудо влюбен в принцесата от съседното царство. Всеки ден той яздел с коня си до там и минавал пред двореца само и само да я види. Но принцесата не му обръщала никакво внимание. Така един ден той решил да боядисва в зелено по една част от коня си, за да и направи впечатление. Първо боядисал крака на коня в зелено, после главата и така, докато не го боядисал целия."Сега - помислил си той,- като мина през двореца и принцесата ме попита защо конят ми е зелен, аз ще и отговоря: К’во ти пука, нали те обичам!" И така на следващия ден тръгнал принцът към двореца на принцесата. Когато минавал под прозореца й, тя се показала и извикала: "Принце, обичам те!", той се обърнал и казал: "К’во ти пука, нали конят ми е зелен!"
Оценка 5 от 1 гласа
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си.<BR>- Ооо, дядо, как си?<BR>- Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо?<BR>- Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата…<BR>Свалил той автомата и та-та-та - направил оградата на трески.<BR>- Брей, - казал дядото - ами тия чудесии по колана ти, к’ви са бе, сине?<BR>- Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната…<BR>Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната.<BR>- Брей, - рекъл пак дядото - що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал…<BR>- А, ами че тя кога умря, бе дядо?<BR>- Ами, в тоалетната беше…
Оценка 5 от 1 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)