Вторник, 6 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 9°

Любими Герои

Пълзят Анка, зад нея Чапаев и след него Петка. Тримата отиват на разузнаване. Чапаев пита Анка: - Анка, ти случайно да си се занимавала с балет? - Не, защо? - Ами краката ти са много красиви. - А случайно да си се занимавала с художествена гимнастика? - Не, защо? - Защото тялото ти е много красиво.... На Петка му омръзнало да слуша всичко това: - Чапаев, ти да не си се занимавал с оране? - Не, защо? - Защото много дълбока диря оставяш след себе си...
Оценка 0 от 0 гласа
Седят си двама борци в БМВ-то и единият казва на другия:<BR>- Чекай ти кажа една гатанка:<BR>- Бело, студено, през зимата се сипе на парцали.<BR>- Снег<BR>- Не<BR>Борчето мисли ама не може да се сети кое е тва...<BR>- Сети ли се?<BR>- Не. Пак не позна. Ще ти подскажа малко. Започва с ’С’ и завършва на ’очка’ .<BR>- Ми.. не знам :(<BR>- Снег бе браточка :)<BR>- Дай сега ще питам още една.<BR>- Бело, студено, сипе се на парцали през зимата... започва с ’С’ и завършва на ’ах’<BR>Борчето пак мисли ама не може да се сети за отговора...<BR>- Сети ли се?<BR>- Не<BR>- Снег бе браточка нали ти казАХ!
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Оноре дьо Балзак Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа