Двама католици си говорят пред църквата: - Ти защо все се караш със жена ти преди два идеш на църква? - Защото ходя да се изповядвам. И, нали имам слаба памет и все забравям, се скарвам със жената и тя веднага ми напомня всичките ми грехове.

Събрали се католически свещеник, баптистки пастор и равин да спорят в кой точно момент се заражда живота. Католическия свещеник казал: - Животът се заражда в момента на зачатието! - Не е вярно - отговорил пасторът - в първите седем дни в зародиша няма кръв, а живота е в кръвта, следователно откакто има кръв - тогава се заражда и живота. Равинът ги слушал и най-накрая им казал: - Вие нищо не разбирате. Животът започва когато порастнат децата и умре кучето!

Пристигнал папата на посещение в София и се качил на едно такси за да разгледа забележителностите. Не след дълго решил и той да покара малко таксито, сменили се те с шофьора и продължили обиколката. По едно време ги спира полиция. Полицаят поискал документите, папата му отговаря: - Ти не ме ли познаваш? Аз нямам, паспорт ето диадемата и жезъла. Погледал го полицаят, помислил дълго, пък решил да се обади на своя шеф. - Шефе, да знаеш кой спрях? - Кой си спрял, да не си спрял някой депутат? - Не бе шефе, много по-голям от него. - Да не е министър-председателя или президента? - Не, още по високо ниво. - Бе ти да не си спрял Дядо Господ? - Ми сигурно ще е той след като папата го вози.

Отишли група студенти на пикник и замръкнали. Нямало къде да спят и отишли до близкия манастир. Отива водача им и пита игумена: - Дядо игумене, ще ни пуснеш ли да преспим? - Виж, мойто момче, - казал игуменът, - ще ви пусна ама ти уреди нещо за чукане и няма проблеми. Настанили се те в трапезарията. Решили да си лягат и отива пак същия студент при игумена. Чука на вратата на килията му. - Влез, влез. Влезнал той. - Лопни мандалото че влиза хлад. Затворил той вратата. - Какво стана? Кандардиса ли някое маце? - пита игуменът. - Ама дядо попе, аз… нали разбираш, те… никоя не искаше… а и вече е късно… дай още по някое одеало да се завием и да си ходя… - Късно е чадо, мандалото лопна…

Богат литовски емигрант, живял дълго време в Америка, отива в родината си. Обаче внезапно любимото му куче, което е довел със себе си, умира. Емигрантът отива в католическата църква и пита: - Може ли да погребете кучето ми? - Ама как, това е светотатство! - Но то беше любимото ми куче, обичах го като човек… - Иди при руснаците, те са алчен народ - дай им пари и ще го погребат в православната си църква. - Ако им дам 50 000 долара, ще се навият ли? - Ах, чадо, защо не каза веднага, че песът е бил католик?

Един проповедник постоянно говорил за прелестите на рая. Попитали го: - Защо не говориш нищо за ада? - Няма смисъл, ада ние всички ще го видим с очите си.

Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда. - Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”. - И защо? – попитал той. - Защото ме докосна по рамото без разрешение. - Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал. - Да, отче. - Това не е основателна причина да го наречеш копеле. - Но, отче, той ми пипаше гърдите. - Както аз сега ги пипам ли? - Да, отче. - И това не е причина да го наречеш копеле. - Но след това той ме съблече. - Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й. - Да, отче. - И това не е причина да го наричаш копеле. - Но, отче, той ме облада. - Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея. - Да, отче – казала тя няколко минути по-късно. - И това не е причина да го наречеш копеле. - Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН. - Ах това гадно копеле!

Пред св. Петър се изправят двама души - шофьор и свещеник. Шофьорът е приет с най-големи почести, а на свещеника не обръщат почти никакво внимание. Той възмутено пита св. Петър: - Защо не приемате и мен с почести? Целият си живот съм отдал на Господ и на религията, а този шофьор едва ли е стъпвал в черква! - Да, но на твоите проповеди всички спяха, а когато той караше автобуса, всички се молеха.

- Който сам се пази и Господ го пази, - казала монахинята и нахлузила презерватив на свещта.

Монахиня доверила на игуменката, че има грешни помисли и се чувства грешна. Игуменката я препратила при местния епископ като й обяснила, че той е най-вещ по греховните въпроси. Отишла монахинята при епископа, оплакала му се, че се чувства грешна, а той я успокоил: - Съблечи се дъще, сега ще проверим. Съблекла се тя, той хубаво я опипал и й казал: - Дъще, няма външни белези, трябва вкараме грехометъра за най-сигурно. Опънал я хубаво епископа и я пратил да си ходи пречистена в метоха. На вратата я посрещнала игуменката: - Дъще, какво ти каза? - Ами, пробва ме с грехометъра… - …ах, мръсника, а мен от две години ме лъже,че е развален и ме кара да го продухвам.

Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка. Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня: - Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? - Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката. - Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? - Да, но само за тази нощ. Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си. Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото: - Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен. Подават му една паничка с храна. - Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен. Подават му едно шише ракия… - Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен. В този момент игуменката отваря вратата и казва: - Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна…