Четвъртък, 20 август 2026 | Димитровград Слънчево 36°

Спортни

Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала: - Здравей Боримиров! Боримиров много се изплашил и си казал: - Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре! Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал: - Тая мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече! Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала: - Здравей Боримиров! Боримиров се ядосал и я попитал: - Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила? - Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!
Оценка 0 от 0 гласа
Ловец разказва как веднъж попаднал на мечка, гръмнал по нея, но не я улучил и тя го подгонила. Бягал, бягал, накрая набрал преднина, пак гръмнал, но отново не улучил и съвсем разярил мечката. Тя се спуснала подире му, сгащила го и му продумала: - Избирай сега или ще те ям, или ще те таковам! Ловецът млъкнал, но приятелят му очаквал още нещо и не се стърпял, та запитал: - И какво? Какво стана после? - Как какво! Не виждаш ли! Яде ме!
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)