Вторник, 1 септември 2026 | Димитровград Слънчево 31°

Всички категории

Как поетично биха се изразили към любимата си влюбените: - ФИЛОСОФ - Влюбени сме, ето, в завихреното време еманираме. В душата си, където не ще нивга ентропираме. - ПОЛИТИК (хората с много тикове) - Прекрасна коалиция сформираме, живота си надясно дирижираме. Ти си ми хазна безкрайна, пълна със скъкровища, омайна. - СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР - Колко бях без теб самотен, като прост, безличен бот, но веч не ще съм болен, щом в живота си ми F-Prot! - СЕЛСКОСТОПАНСКИ ТРАКТОРИСТ - Ти си най-сладката бобонка, за душата си ми ти масльонка. Нека Бог те пази, амин! Бъди все тъй моят снегорин!
Оценка 0 от 0 гласа
Менгемето отишло при бухала и му казало: - Виж сега, мойто момче. - Отдавна се кана да те предизвикам на едно състезание по летене. - По летене?! - зачудил се бухала - Че ти си от желязо бе, пич?! - Как ги мислиш тия? - Абе не ми умувай, а дай да се качваме на блока, и който прелети по-далече - печели. Речено-сторено. Качили се на блока, а менгемето скочило и полетяло надолу, точно както се очаква от едно менгеме и се сгромолясало на земята. Бухала елегантно политнал, кацнал до него и казал: - Добре бе, пич! Не мога да разбера къде си тръгнал, като знаеш, че не можеш да се мериш с мен. - Е добре де! - казало менгемето - печелиш! - Дай поне да си стиснем ръцете.
Оценка 0 от 0 гласа
Отива един дядо на лекар и му казва: - Значи, сутрин като стана, опъвам първо бабата, от там комшийката, и отивам за хляб. Там, докато чакам на опашката опъвам хлебарката. - Браво бе, дядо! - казал лекарят. - После, на път за вкъщи опъвам пощаджийката и комшийката от другата страна. Обядвам, пак бабата, отивам за пенсията, там чуквам касиерката, от там в поликлиниката, лекарката и сестрата, вечерям и пак бабата и си лягам. - Мале, мале дядоооо - блещи се лекарят. - И това от кога така? - Ами чедо, ако може от утре - казал дядото.
Оценка 0 от 0 гласа
Вечер. Пред едно кафене стои луксозен автомобил с тъмни стъкла. Улицата е под наклон. Покрай него минават трима патрулиращи полицаи. На единия колата му се вижда подозрителна. Решава да я провери. Обикаля я, разглежда багажника. Внезапно колата тръгва бавно - улицата е под наклон. Полицаят я хваща за бронята. Въпреки това колата продължава да върви. Виждайки, че сам няма да я удържи, патрулният вика своите двама колеги! Вече трима, самоотвержените полицаи се опитват да удържат автомобила от самопроизволното спускане! Вратата на автомобила се отваря, показва се шофьорът и казва: - Момчета, трябва да тръгвам!
Оценка 5 от 2 гласа