Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Димитровград
13°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Журналист взима интервю от столетница-милионерка: - Как мислите, защо Господ Ви е дал възможност да доживеете до тази възраст? - Ами мисля, че е искал да изпита търпението на моите роднини...
Разни
03.10.2017
2,652 прегледа
Следващ →
Още вицове
Три неща най-много ценя у жените: лицето и гърдите.
Искаш да впечатлиш момиче с твоя интелект? Разкажи й, как благодарение на него си спечелил първия си милион.
Както си стои на терасата една мутра се подхлъзва и пада от петия етаж. Покрай него се насъбрали хора и една жена го пита: - Добре ли си бе момче? Какво стана? - Абе не знам и аз с`я идвам!
Мъж звъни на 166: - Полицията ли е? - Да - На комшията му носят дърва! - На кой му пука Г-не... (И му затъварят.) Той пак звъни: - Полицията ли е? - Да! - На комшията му разтоварват дървата в двора!! - Не ни интересува Г-не, и ако се обадите пак ще ви арестуваме за безпокойството ни!! - и отново му затварят телефона! Но, упорития звъни отново. - Полициятя ли е ? - Да подяволите!! Престанете!!! - Започнаха да цепят дървата на комшията, а от тях започна да пада бял прах. - Дайте адреса, до 2 минути сме там. Във рамките на тия 2 минути той звъни на комшията. - Ей комшу. Ще черпиш!! - Защо? - Ей сега ще дойдат едни момчета да ти нацепят дървата. - Кои момчета?!?!? - Е кои! Онея дето миналата година ти копаха лозето.
На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.