Една лятна утрин Иван се събудил, протегнал се и погледнал през прозореца. И какво да види - двора на съседа се бил превърнал в един луксозен тенис-корт. Учуден, Иван отишъл при съседа, да разбере как за една нощ той се е сдобил с такова скъпо удоволствие. Съседът бил отзивчив човек и казал на Иван, че в квартала се навърта една златна жаба,
която изпълнява само по едно желание (бъдейки жаба, а не рибка). Иван много се въодушевил. Съседът го предупредил, да внимава какво иска от жабата, тъй като тя е стара и глуха, и понякога недочува.
Речено - сторено. Намерил Иван жабата и си пожелал, сутринта къщата му да е пълна със злато. Събудил се на сутринта Иван и какво да види - край себе си блато. Навсякъде - жаби, тиня... "УЖАС". Изкрещял Иван и побягнал към съседа.
- Погледни - казал той - къщата ми се е превърнала в блато!
- Нали ти казах, да внимаваш какво искаш от тази дърта жаба - рекъл съседът - аз да не мислиш, че съм искал голям тенис.
Четирима пасажери пътуват в един влак-един шоп, един пловдивчанин, една дебела и една мощна блондинка.
Наближава тунел и изгасват светлините. В тъмнината се чува един юмрук. Излезли от тунела, светнали лампите и четиримата се спогледали мислейки:
Дебелата: Сигурно пловдивчанина е метнал ръка на блондинката. Блондинката се е ядосала и го е цапардосала.
Блондинката: Сигурно пловдивчанина е искал да ми метне ръка, но в тъмното е нацелил дебелата и дебелата му е завъртяла един.
Софиянецът: Със сигурност пловдивчанина е метнал ръка на блондинката. Блондинката се е ядосала и по погрешка е нацелила мен.
Пловдивчанинът: Оооххх, кога ще дойде друг тунел, та да му извъртя на софиянеца още един.