Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 22°
В гробищата вървял един 4овек и по едно време чува някакъв глас отнякаде. Поглежда надоло и кво да види..една рака махала нагоре и се виждало до нея някаква уста, от която излизат викове: -Помощ, помогнете ми, аз не съм мъртав, аз съм жив! Когато чул тези неща човека, тои утишъл до мъртвеца и почнал да удря с крака си раката му и главата и да вика: -Ти не си жив, ти си зле погребан! !
Семейни 3,036 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мъж се прибира от гостуване във Франция. - Когато бях в Париж при мадам Мишел, на вечеря тя слагаше на масата бяла покривка - нищо не е, ама голям кеф! На следващата вечер жена му сложила бяла покривка... - Когато бях в Париж при мадам Мишел, тя пускаше лека музика - нищо не е, ама голям кеф! На следващата вечер жената слага бяла покривка, пуска лека музика... - Когато бях в Париж при мадам Мишел... - Виж сега - казала жената - ти като беше в Париж при мадам Мишел, аз бях на гости при съседа Пешо - неговият ей с толкова е по-голям от твоя - нищо не е, ама голям кеф! Жена към петдесетте приближава младежка компания на улицата: - Младежи, да ви се намира цигара за една прекрасна дама? Един от младежите й подава цигара: - Заповядайте... А тя не можа ли да дойде сама?! Един човек минава по улицата и подире му папагал вика: - Ей, маркуч! Човекът се обръща, вижда папагала и после продължава по пътя си. На другия ден същия човек се облича добре, така че никой да не го познае и минава по същата улица. Папагалът пак се провиква: - Ей, маркуч, какво правим днес? Човекът се ядосва, отива при собственика на папагала и пита дали може да го откупи и колко струва. Собственикът отговаря, че струва 10 000. Човекът го откупува и като се прибира у тях слага папагала в един чувал и почва да блъска чувала по стената, да скача върху него, да го налага с тояга и това продължава 10 минути. Накрая пуска папагала и той замаян казва: - Егати, имаше 10-минутно силно земетресение и само аз и маркуча оцеляхме... Командирът казва на войниците: - Всички да останат тук, другите вървете с мен! След обстоен преглед лекарят се обръща към пациента: - Съжалявам, но не мога да направя нищо за вас… При вас това е наследствено… - Тогава изпратете сметката на баща ми!