Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
След вечеря жена решава най-после да поговори директно с мъжа си:
- Пешо, аз съм сигурна, че ми изневеряваш!! Знам с кого, а се досещам и къде, обаче никак не мога да разбера - с какво???!!