Един човек излязъл на разходка и точно минавл през вратата, когато един глас в него се обадил:
— Спри! Опасност!
Човекът заковал на място и „прас“, пред него се разбила саксия. Учудил се той и продължил. Като пресичал улица, вътрешния му глас пак казал:
— Спри! Опасност!
Човекът спрял и една кола профучала на сантиметри от него. Той казал:
— Кой си ти, че два пъти вече ме спасяваш?
— Аз съм твоя вътрешен глас.
— Ами можеш ли да ми се покажеш ей тука, на ръката ми?
И хоп-едно мъничко човече се появило на дланта на човека и казало:
— Ето ме.
Човекът го смазал бързо с палеца си и казал:
— А къде беше като се жених, бе?
Иванчо разплакан споделя с майка си:
- Мамо, мамо... Сънувах, че училището ми гореше!
- Няма нищо, недей да плачеш! Нали знаеш, че това е само сън?!
- Да мамо, точно за това плача...