Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 18°
Спомените са единственият рай, от който не можем да избягаме.
Бисери 3,942 прегледа
Следващ →

Още вицове

Из дневника на извънземен: Ден 45. Дойдоха някакви американци, за 4 часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни с хамбургери. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги. Ден 81. Сега пък японци някакви нанотехнологии и са два часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни със суши. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги. Ден 153. Долетяха българи. С помощта на лост и някаква майка (ама много пъти) за две минути разбиха вратата. Всички ядохме шамари (че не сме отворили). Не беше вкусно, но имаше за всички. Рано сутринта мутра влиза в закусвалня и любезно се обръща кум продавача: - Добро утро! Дайте ми една баничка и една боза. Продавача отвръща: - Съжалявам господине, но бозата свърши. - Добре, тогава ми дайте една поничка и една боза. - Господине, казах ви, че нямаме боза. - Дообре, тогава ми дайте един кроасан и една боза. - Господине, обясних ви, че боза НЯМА!!! - Добре бе, дай тогава една боза и ще си ходя! - А на теб... а на теб... - започвам трескаво да избирам наум:членът му е голям, заплатата - огромна, с широка ерудиция, приятелите му - умни хора, лице и фигура - красиви... Не намирайки нищо подходящо, в отчаяние - А жена ти има малки цици! - Келнер! Какво прави тази муха в супата ми?! - Мисля, че плува по гръб господине... Телефонистка вдига телефона и от другата страна се чува мъжки глас: - Ало, мината ли сте? - Мината съм, ама не от Вас ...