- Слънчице!
- Да, коте?
- Ще направиш ли закуска рибке?
- Разбира се, мечо.
- Благодаря, гълъбице.
- Няма защо козленце.
- Обичам те, зайче.
- Аз също, жребецо.
- Стига! И ти ли не помниш как се казвам?
Един селянин гледал зайци, а съседът му имал злобно куче. Един ден първият се хвали на комшията:
- Ей, ако знаеш само какъв заек си купих! Шампион! Красавец!
След няколко дена другия излиза на двора и какво да види - кучето му захапало заека за врата... Заекът цял в кръв и кал, мъртъв... Ами сега?
Огледал се човекът, видял че комшията го няма, измил заека, прескочил оградата и го подхвърлил в зайчарника.
Прибрал се и зачакал. По някое време съседът се прибрал и - право в зайчарника, да си нагледа добитъка. Излиза от там блед като платно, тича при съседа и заеква:
- Д-д-д-д-ай ед-д-д-на ракия.
- Защо, какво става?
- Вчера най-хубавия ми заек умря и го зарових, а сега се е върнал в зайчарника.