Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Димитровград
18°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Влиза един в психиатрията. Вкарват го в отделението. Събират се около него другите и го питат: - Ти кой си? Той: - Аз съм Наполеон. Те (разочаровано): - У-у-у, пълно е с императори при нас! А той: - Аз не съм император! Аз съм коняк!
Разни
03.10.2017
2,296 прегледа
Следващ →
Още вицове
В Берлин една лелка намерила порфейл с хиляда евро. Традиционната немска порядъчност и коректност не й позволила да си прибере чуждото. Лелката се обадила на телефон, намерен в портфейла, и предложила да го върне срещу възнаграждение от сто евро плюс двадесет евро транспортни разходи. Но пенсионерът, изгубил портфейла, се оказал още по-порядъчен и коректен. Той съобщил в полицията, и лелката била арестувана в момента на предаване на портфейла с обвинение в изнудване. Цивилизованите хора в правова държава винаги ще намерят общ език.
Eдин борец си пътувал с БМВ-то по магистралата и си слушал радио. По едно време водещият съобщил: - Внимавайте! По магистралата от София за Пловдив един луд се движи в платното за насрещно движение. Пазете се докато Ви отмине! Като чул това, борецът си казал: - Какво да се пазя бе? Те са цяла колона...
Втори закон на Архимед: "Колкото е по-лека една жена, толкова са по-тежки разходите по нея."
Младеж казва на приятелката си: - Мога по външния вид на една жена да определя, какво работи и с какво се занимава. Ето, виждаш ли това момиче с дългите крака, тънката талия и готините цици? С голяма вероятност работи като модел, занимава се с фитнес, храни се със зеленчуци и морски храни. - А защо когато се запозна с мен реши, че работя дегустатор в месокомбинат?
Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…