Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 18°
Влиза един в психиатрията. Вкарват го в отделението. Събират се около него другите и го питат: - Ти кой си? Той: - Аз съм Наполеон. Те (разочаровано): - У-у-у, пълно е с императори при нас! А той: - Аз не съм император! Аз съм коняк!
Разни 2,296 прегледа
Следващ →

Още вицове

В Берлин една лелка намерила порфейл с хиляда евро. Традиционната немска порядъчност и коректност не й позволила да си прибере чуждото. Лелката се обадила на телефон, намерен в портфейла, и предложила да го върне срещу възнаграждение от сто евро плюс двадесет евро транспортни разходи. Но пенсионерът, изгубил портфейла, се оказал още по-порядъчен и коректен. Той съобщил в полицията, и лелката била арестувана в момента на предаване на портфейла с обвинение в изнудване. Цивилизованите хора в правова държава винаги ще намерят общ език. Eдин борец си пътувал с БМВ-то по магистралата и си слушал радио. По едно време водещият съобщил: - Внимавайте! По магистралата от София за Пловдив един луд се движи в платното за насрещно движение. Пазете се докато Ви отмине! Като чул това, борецът си казал: - Какво да се пазя бе? Те са цяла колона... Втори закон на Архимед: "Колкото е по-лека една жена, толкова са по-тежки разходите по нея." Младеж казва на приятелката си: - Мога по външния вид на една жена да определя, какво работи и с какво се занимава. Ето, виждаш ли това момиче с дългите крака, тънката талия и готините цици? С голяма вероятност работи като модел, занимава се с фитнес, храни се със зеленчуци и морски храни. - А защо когато се запозна с мен реши, че работя дегустатор в месокомбинат? Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…