Една женска мисъл попаднала в една мъжка глава. А там суматоха
- всички мисли препускат нанякъде и никой не й обръща внимание. Огледала се, огледала се женската мисъл, а последната мъжка мисъл, минавайки край нея й викнала:
- Ей, няма ли да идваш?
- Къде? - попитала женската мисъл.
- На долния етаж! Всички други вече са там.
- Соня, помести се, че ще падна от кревата.
- Притисни се към гърба ми.
- Мислиш ли, че тогава няма да падна?
- Скъпи, нали си бивш моряк?...
- Е, и?
- Знaчи, трябва да пристанеш и да пуснеш котва.