Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Ясно небе 12°
Служители на подразделението за борба с масовите безредици стоят пред тълпа демонстранти. Напрежението расте, започат да тропат с палките по щитовете си. Един казва на друг: - Виждаш ли онази пълна лелка с шапката? Това е тъща ми. Не я пипай! МОЯ Е!
Семейни 4,674 прегледа
Следващ →

Още вицове

Малко момченце стои в скута на дядо Коледа. Добрият старец казал, "Много добре знам какво искаш за коледа" и леко почуквайки носа на детето на всяка буква казал -И-Г-Р-А-Ч-К-И Малкото дете помислило за секунда и казало: "Не имам си достатъчно играчки" Дядо Коледа опитал още веднъж и почуквайки нослето на детето при всяка буква казал, С-Л-А-Д-К-И Оше веднъж,малкото момченце се замислило за секунда и казало: "Не, имам си вкъщи всякакви сладки" "Е тогава какво искаш за Коледа?" попитал дядо Коледа. Малкото момченце отговорило, почуквайки по носа на дядо Коледа: "П-*-Т-К-А, и не ми казвай че нямаш такава, защото мога да ти помириша пръста! Борец отива на зъболекар с много серизен зъбобол. сяда на стола зъболекаря го преглежда и казва: - Няма как трябва да се извади! - Ми вади щом трябва! Зъболекаря слага упойка и хваща зъба с клещите, а бореца се хваща здраво за облегалките на стола. Започва се едно дърпане, едно теглене... След близо едночасови мъки зъболекаря най-накрая със замах издърпва зъба и го поднася пред бореца: - Ето най-после, ето ви зъба! - Благодаря доктoре! Ето ви облегалките... Един е при фризьора си, при който от дълги години се подстригва. Фризьорът му казва: - Така като гледам е започнала косата ти прогресивно да оредява. Взимаш ли някакви мерки? - Да, ще се развеждам. Иванчо спира кола: - Чичо, закарай ме до училището. - Но аз съм в другата посока. - Още по-добре. Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.