Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Димитровград
17°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Програмисти
- Може ли да си пожелаеш нещо, ако видиш падащ Windows? - Може, но желанието ще се изпълнява с бъгове.
Програмисти
03.10.2017
3,820 прегледа
Следващ →
Още вицове
Какъв е недостатъка да се носи минижуп? Трябва да се прави прическа и отдолу...
Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка. Първо проверяват Чапаев. Намират го на една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена: - Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите! - Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! - отговаря Петка невъзмутимо.
Шеф уволнил секретарката си. Тя гневно му говори: - Аз с моите два университета (показва гърдите си), с широкия си кръгозор (сочи задника си) и с тясната си специализация (обикаля талията си) навсякъде ще си намеря работа! А вие с вашия мек характер (показва му свит пръст) с никого няма да се сработите!
Един лекар до късно през нощта не може да заспи. Мъчи го съвестта и все си мисли: "Може би не трябваше да чукам пациентката си!" Изведнъж вътрешен глас му прошепва: "Не се измъчвай! На всички лекари им се случва такова нещо." Лекарят се успокоява и заспива. На сутринта се събужда бодър и си мисли с усмивка: "Наистина, на всички лекари им се случва да чукат свои пациентки." В този момент вътрешния глас му прошепва: "Не всички лекари са ветеринарни..."
Един човек си вървял по коридора на някакъв хотел. Минавайки покрай една от вратите, чул отвътре женски спокоен глас да брои: - Едно, две, три, четири, пет, шест, . . . . . . . . . . - Деветдесет и седем, деветдесет и осем, деветдесет и девет, сто. ПОМОООЩ! СТОНОЖКААААААА!