Две блондинки решили да станат репортерки. От редакцията на вестника им дали задача - да вземат интервю от Снежния човек. Тръгнали те да го търсят. Стигнали до едно място, където се говорело, че се е мяркал.
Първата блондинка:
- Хайде да се разделим! Аз ще тръгна наляво, а ти надясно. Ако не намерим Снежния човек до половин час се връщаме пак тука.
Другата се съгласила и се разделили. След половин час първата блондинка се връща, а втората я няма. Решила да тръгна по следите й в снега, и да я намери. Тръгнала тя, вървяла, вървяла и изведнъж гледа - в снега се търкаля диктофонът й. Включила го да чуе последно, какво е записала, а от там се чува гласът на втората блондинка:
- Здравей уважаеми Снежни човеко. Мога ли да взема интервю от теб?
- На, взимай!
- Ама това не е интервю!
- Взимай го, казах…
Срещат се двама приятели след години. И двамата добре облечени. Единият казва:
-Прекрасен костюм, явно си се замогнал.
-Благодаря, отговаря другият, наистина е скъп но мога да си го позволя. А и ти си много добре облечен:дрехи, очила, часовник. Най-много обаче ме впечатляват обувките ти. Какви са?
-Специална поръчка, прошепва другият заговорнически в ухото му и добавя-от пичи кожички, и се усмихнал самодоволно докато онзи гледал втрещено:
-И как е? Удобни ли са?
-Седма година ги нося брато и са все като нови. НЕМАТ СКЪСВАНЕ!