Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Ясно небе 12°
Един ден лъвът се разхождал из горските си владения и се възмутил как навсякъде има животински отпадъци.Свикал всички животни на събор и им показал новите тоалетни ,като изрично забранил на животните да се облекчават извън тях.Един ден на заекът много му се доходило ,но тоалетните били на другия край на гората ,а той не можел да се стиска.Огледал се - няма жива душа.И се облекчил на една полянка.Тъкмо ще тръгва ,и лъвът се задава отдалече.Зайчето се чуди какво да прави ,накрая покрива изпражнението с ръчички.Идва лъвът при него и го пита: - Зайко ,какво криеш там? - Няма да ти кажа. - Кажи ми ,иначе ще те изям! - Пеперудка. - Покажи ми я. - Казал лъвът. - Не искам. - Покажи ми я ,или ще те изям! Страх нестрах ,зайчето разтворило лапички и погледнало нагоре: - Ха ,избягала е! Погледнало надолу: - И се е насрала от страх ..
Животни 4,691 прегледа
Следващ →

Още вицове

Корабокрушение. Пътниците потъват във водата. Спасителната лодка, бързайки, ги сграбчва за косите и ги повлича след нея. Изведнъж, в непосредствена близост до лодката, се появява напълно плешива глава. Един моряк гледа озадъчен няколко секунди и след това удря с греблото по голата глава: - Не сме тук за шеги, по дяволите! Един човек търси работа на брат си в компания Шефът го пита: - Как го изгониха от старата? - Работеше в една подводница като готвач. Запържвал лука и отворил прозореца да се проветри. "Да бъдеш или да не бъдеш?" Този въпрос си задава млад западноевропейски принц, държащ череп в тъмно гробище. Какво му е отговорил черепът ще разберете ако си купите книгата на У. Шекспир "Хамлет". Старец отива в църквата и пита свещенника: - Отче, кажете може ли да съм бащата на детето, което роди моята 18 годишна жена? Та аз съм вече на 70 години. Може би това е чудо? - Когато бях в пустинята, ме нападна лъв - отговорил Отчето - Аз насочих библията към него, казах "Бум!" и лъвът падна мъртъв. - О, това е чудо! - Не съвсем, не съвсем... Когато се обърнах, зад мен се оказа ловец с истинска пушка... Червената шапчица, Луис Каръл Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го последва, пламнала от любопитство…