Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 17°
Милен Велчев пита шефа на Балканкар: - Плащате ли им заплатите? - Не, вече една година така. - И те продължават да идват? - Да. - Ами искайте им за вход тогава!
Черен хумор 2,384 прегледа
Следващ →

Още вицове

Едно дете се прибрало разплакано от училище. Майка му го попитала защо плаче, а то отговорило: - Децата в училище казаха, че съм много алчен. - Кои са тези деца? - попитала майката - Дай пет лева и ще ти кажа! Две мутри си говорят за персонала на фирмите си: - Ти плащаш ли на твойте? - Да. А ти? - Ами и аз им плащам. Дай да им спрем заплатите и да видим какво ще стане. Спрели им те парите и се срещнали пак след месец-два. - Какво стана, идват ли на работа твоите? - Абе идват да. А твоите? - Ми и моите идват. Дай да им сложим такса за идване на работа. - Давай ще ги таксуваме. Срещнали се пак след месец-два: - Идват ли на работа твоите? - Да бе, идват! А твойте? - Абе и мойте идват, но се изтарикатиха. Идват в Понеделник и си тръгват в Петък! Жена към съпруга си: - Преди беше щастлив, когато ме видеше само за няколко секунди на ден... - И сега също... - мърмори мъжът. Двама си говорят: - Мисля да направя партия и да участвам на изборите. - И мислиш, че имаш въобще някакъв шанс? - Ако успея да обединя всички с неплатени сметки към "Топлофикация" мисля, че може и да спечеля. Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!