Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Предимно облачно 16°
Иванчо заварил майка си и баща си да го правят. Попитал ги: - Мамо татко, какво правите? - Играем на 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10. - Как се играе? - питал Иванчо. Бащата казал: - На 1 майка ти си сваля блузата. На 2 - аз си свалям блузата. На 3 - майка ти си сваля полата. На 4 аз си свалям панталоните. На 5 вкарвам количката в гаража. На 6 - я изкарвам. На 7 - майка ти си облича блузата. На 8 аз също си обличам блузата. На 9 майка ти си обува полата, а на 10 аз си обувам панталоните. И това е играта. На следващия ден Иванчо разказал на Марийка за играта и решили да я пробват. Започнали. 1,2,3,4,5,6,5,6,5,6,5,6.
Иванчо и Марийка 5,082 прегледа
Следващ →

Още вицове

Влиза някъв в магазин за цветни телевизори и пита: - Извинете имате ли цветни телевизори? - Ами да, имаме разбира се. - Хм , дайте ми тогава един зелен! Жена подозира мъжа си в изневяра и наема частен детектив. След няколко дни детективът й носи изобличаващи разпечатки от телефонните му разговори. Жената едва дочаква мъжа си и бясна му хвърля разпечатките в лицето. Той взима един лист, чете и пребледнял я пита: - Какво ще правим сега? Жената (злобно): - Ето това, това както и целия пети абзац! Блондинка влиза в магазин за платове. - Търся червен плат, ама да е много готин. Продавачът: - Имам, имам - разгъва един топ червен плат - Този е супер, френски, много модерен и скъп. - А, не! Не точно такова червено, искам по наситено! - Ама, разбира се... ето този - разгъва друг топ плат - Този е американски, също много модерен и скъп... - Абе, този цвят е хубав ама, няма ли някой по грапав.... - Имам, имам - разгъва трети топ плат - Специално за вас, от Индия... Така продължава няколко часа, продавачът разгъва около 20 топа плат, докато блондинката не възкликва: - Ето това е! Точно това ми трябва! Продавачът: - А, много ли ще вземете? Блондинката: - Ами не знам колко, но ще ви обясня. Значи, купих аз на сина си едно плюшено кученце, а той, палавника, да вземе да му откъсне езика... Лети Станишев над взривилите се складове. И мисли:"Дали да не хвърлим няколко торби пари от излишъка, че да се зарадват хората в района". А пилотът си мисли:"Дали да не хвърля Станишев, че да се зарадват хората!" Един просяк разказва: - Миналата седмица пътувах с влак до Пловдив. Садя си кротко в купето, гледам през прозореца и изведнъж влиза кондукторът и започва да ме гледа така, сякаш нямам билет. - А ти? - Какво - аз? Погледнах го така, сякаш имам билет!