Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 17°
Таксиметров шофьор качва секси мацка с къса пола и много дълги и хубави крака. Тя сяда на задната седалка , а шофьорът веднага започва да си наглася огледалото с цел да види нещо, от което да му се разтупка сърцето. Въртял наляво , надясно , нагоре , надолу , но нищо не можел да види. Най-накрая не се стърпял , обърнал се и я попитал: - Мацка, тия "жици" до къде стигат? - Е,как до къде , до котлона . -А, аз може ли да си опека чушката на котлона? -попитал той. -Не може, в момента варя доматен сос. -Е, колко жалко. -Но, за сметка на това газовият котлон също работи.
Семейни 3,653 прегледа
Следващ →

Още вицове

Съдят жена, отровила съпруга си. - Значи, сложихте отровата в супата? Как стана това? - Ами, той седна и започна да вечеря... - И не започна ли да ви гризе съвестта? - Започна... Когато поиска допълнително... В БФС си говорят: - Знаеш ли, че вчера Бербатов се е опитал да се застреля? - И какво,успял ли е? - Е как мислиш, както винаги не е уцелил. Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се: - Аз съм психолог. - Аз пък съм едър мафиот... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта. - Ама аз съм психолог, не врачка! - Абе сто кинта са това, я опитай. - Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било. - Браво! Позна! Ето ти стотачка. - Щом ти е било хубаво, значи си бил със жена. И сега си мислиш за нея. - Точно така! Ето ти още стотачка. - Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома. - Правилно, ето ти още сто лева... - Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата. - Ха! Ето ти хилядарка! - Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл? - Това не е мисъл, а идея! На светофар в огромен джип с тъмни стъкла се врязва запорожка. От нея изскача изплашен човечец, отива до шофьорската врата на джипа и започва да се извинява. Три минути никой не отваря. Човечецът започва да почуква леко, после по-силно, още по-силно. Внезапно прозорецът се отваря леко и се разнася тих глас: - Човече, бягай, бягай от тука, че и без това вече ни се смеят... - Госпожице, какво ще правите довечера? - Звъннете ми утре, ще разкажа