Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 12°
Един човек си косял нивата и си слуша радио. По радиото съобщават, че са забелязани извънземни точно в неговото село. Радиоговорителката подканя хората да са дружелюбни с тях. На външен вид приличат на хората, но са малки на ръст и имат червена кожа. Човекът слушал с любопитство и се смаял, като видял пред себе си едно малко, червено човече с големи очи човекът се сетил, че това ще да е извънземното и най-учтиво започнал да му обяснява:
Професионални 2,642 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една женица, готина, богата, със собствено жилище, решила да си хване някой за нощта, да си поразиграе кръвчицата... Oтишла в близката кръчма, забърсала първия, дето пиел ракийка кротко на една маса и пил-недопил, го води у тях си. Сваля тя палтото си, присвива похотливо очи и му вика: - А сега какво искаш! Той обаче, толкова му акъла, й вика: - Ми една ракийка, ако имаш. - Има - рекла тя - в хладилника е. Ходил човека, сипал си, изчакала го тя да си изпие, сваля пуловера, демонстрира природни дадености и му вика пак: - Кажи сега какво искаш - Ами още една ракийка, ако даваш, казал човека (дотам му стигало въображението). Така продължили известно време, жената останала напълно гола и казва: - А сега кажи какво искаш? Той я огледал, засукал мустак, па казал: - На коленннннееее. Тя с мисъл (олееее, колко е перверзен тоя) се пуснала на колене. Пича и се метнал отгоре и изкомандвал: - Къмммм хладилниккккааааааа! Иванчо и Грозданчо били в клас. Иванчо нямал уши и Грозданчо му се присмивал постоянно, но Иванчо се разревал. Влязла госпожата и го попитала: - Иванчо, защо плачеш? - Защото Грозданчо ми се подиграва, че нямам уши! - казал Иванчо. - Грзоданчо, ако пак го направиш, ще викна майка ти в училище! - казала госпожата. - Добре! - казал Грозданчо. Започнали разговор Иванчо и Грозданчо: - След 10, 20 години ще имаш деца и трябва да им четеш нещо! - рекъл Грозданчо. - Да, ще им чета! - отговорил му Иванчо. - Ами като станеш на 60, 70 години няма да виждаш добре! - казал Грозданчо. - Ами ще сложа очила. - рекъл Иванчо. - На какво ще ги сложиш тези очила бе, Иванчо? Най-хубавият ден - днешния. Най-голямата спънка - страхът. Най-лесното нещо - да се заблудиш. Най-голямата грешка - да паднеш духом. Коренът на всички злини - егоизмът. Най-хубавото развлечение - работата. Най-лошото поражение - отчаянието. Най-добрите учители - децата. Най-голямото щастие - да си полезен на другите. Най-неприятния недостатък - лошото настроение. Най-красивия подарък - прошката. Най-добрата защита- усмивката. Най-доброто лекарство - оптимизма. Най-мощната сила на света - вярата. Най-стимулиращия дар - надеждата. Единствената реалност - любовта. Двама глухонеми се напили и на другия ден си разказват. - Ти като се прибра късно твоята кара ли ти се? - Ами, не. - О, а моята като взе да ми се звери... - И ти какво? - Угасих лампата, няма да я слушам я. - Мамо, виж, този снежен човек е съвсем безпомощен! - Защо, детето ми? - Защото си го направих сам, без ничия помощ.