Неделя, 22 ноември 2026
|
Димитровград
12°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
В Атлантическия океан са били изсипани 30 тона "Виагра" - искат да вдигнат "Титаник".
Прочети още подобни вицове
14.11.2026
06.11.2026
28.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Нищо не съдейства така за развитието на интернета така, както деградацията на вестниците и телевизията.
Бисери
03.10.2017
4,245 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
Жена се жалва на приятелката си: - Всичките ми деца приличат на съпруга ми. Като капки вода направо! А с мен нямат абсолютно никаква прилика. Все едно не съм жена, а някакъв ксерокс...
Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете! Франческо Петрарка
Една жена много дълго не могла да забременее, но накрая щастието и се усмихнало, а дошло време и да ражда! След силни родилни мъки най-накрая бебето се показало, но доктора го хванал и почнал да го бие, да го рита, да го удря в стената. Жената ужасена се разкрещяла това да спре, но докторът с ехидна усмивка казал: -Спокйно бе, то се роди мъртво...
Човек отива в закусвалня и пита: - Извинете имате ли 1000 банички? - Ами нямаме толкова много. На другият ден човекът пак отишъл: - Извинете имате ли 1000 банички? - Не нямаме! И на тия дето работели там си казали "Я дай да му направим на тоя човек 1000 баничкил" - Имате ли 1000 банички? - попитал пак същият човек. - Имаме! - Хехе, вие сте луди бе, какво ще ги правите толкова много?
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: - Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой подема: - Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа.