Неделя, 22 ноември 2026 | Димитровград Ясно небе 12°
В час по биология учителката изпитва Иванчо. - Кажи ми какво представлява сърцето. - Сърцето е мускулест орган с крачка… - Моля!? Кой ти каза че сърцето има крачка? - Ами вчера като минавах покрай вашата къща чух: "Сърчице, разтвори си крачката…"
Иванчо и Марийка 5,170 прегледа
Следващ →

Още вицове

По време на първата световна война един американски журналист, който "поназнайвал" чужди езици, бил в далечния изток и отразявал сблъсъка между руската и японската армии: - И се срещнаха двете велики армии - руската и японската. Великата японска армия се хвърли напред с бойния вик "Банзай!", което на великия японски език означава "С Бога напред!". Великата руска армия също се втурна напред с вика "Йоб твою мать!", което на великия руски език също означава "С Бога напред!". Не мога да разбера, защо навсякъде когато почваш работа ти искат мотивационно писмо ? Ясно е, че каквито и мотиви да си измислиш всичко е за пари ! Главният доктор вика при себе си студент-стажант: - Вие в ред ли сте? Защо сте казали на пациенат, че се готвим да му отрежем краката? Стажанта, смеейки се: - За да го накарам да ходи. Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди! Пристигнал член на дружеството на трезвениците в един завод. Началникът на цеха го развежда и го води при шлосера Иванов. - Ето го нашият ударник. - Много добре - зарадвал се гостът. - А кажете ми, ако бяхте изпил чаша водка, щяхте ли да можете да работите толкова ударно? - Не знам - свил рамене шлосерът. - А две чаши? - Не съм сигурен… - А цяла бутилка? - Ами, както виждате работя…