Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 17°
След като вижда белезите по краката на пациент, лекарят шумно се възхищава: - Охо, ето и един истински спортист! Футболист ли сте или хокеист? - Не, професионален картоиграч съм.
Лекари 4,495 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи, качих се на джанката и започнах да бера ябълки - след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник, а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша, но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една желязна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и заради това цяло лято ходя с лепенка на корема. В доброто семейство всичко е общо, даже паролите. Един свещеник и един майстор ловец отишли на лов. Ловецът се целил, целил в един елен, гръмнал и не го уцелил. Казал: - Ебал съм те в кривата пушка! Божият служител казал: - Недей да псуваш, чедо! Господ ще те накаже! След време мълния пада и убива попа. От небето се чува: - Ебал съм те в кривата мълния! Срещат се двама набори на по 85г. служели казармата заедно и единият казва: - А, бе, Пешооо ... спомняш ли си, че навремето, когато карахме казармата ни слагаха бром в храната (слага се, за да не стават пишките на войниците толкова често)? А другият: - Ама това не е вярно ... слага ли ни бром в храната ... как пък не ? - Вярно е , бе ... как да не е вярно ... почна да ме хваща вече ... Когато сърцето пее от любов, разумът трябва не да припява, а да дирижира.