Сряда, 7 октомври 2026
|
Димитровград
19°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
КАТаджия спира кола. Зад волана е мутра. Кадажията дълго и внимателно му разглежда книжката. - Какво? Мислиш, че съм я купил ли? Не. Приятелите за рождения ден ми я подариха!
Разни
03.10.2017
2,370 прегледа
Следващ →
Още вицове
Дядо отива да навести своите внуци. Влиза в стаята им и вижда, че единият чете книга за авиацията. - Какъв искаш да станеш, когато станеш възрастен, Пешко? - Пилот, дядо. - А, ти какъв искаш да станеш, Гоше? Момчето вдига поглед от последният брой на "Плейбой" и казва: - Възрастен, дядо, просто възрастен...
Зетя: - Поздравявам те с песента на Азис "Умри"! Тъщата: - А аз теб с Весна Змиянац "Я имам 100 живота"...
Студент пише писмо на баща си: "$къпи татко, $пешно ти $ъобщавам, че $ъм добре. Уча $е добре. Наи$стина не ми е $ъв$ем ле$но. Моля те изпрати ми $пешна телеграма. Ще $е радвам да получа изве$тие от теб. Твой $ин." Скоро пристига писмо от бащата: "Синко, Разбирам твоето НЕтърпение. НЕ прекалявай с учеНЕто. Ако ти стаНЕ много тежко, пиши пак, ако НЕ те затруднява и НИКОГА не се отчайвай. Винаги съм готов да ти помогна със съвети. Баща ти."
- Келнер, на стената има хлебарка! - Но това е пирон, госпожо. - Келнер, пиронът пълзи!
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!